Самсон и Далила

Самсон предаде Далила на екстаза на любовта, а Далила го осъди на смърт след насладата.
Старият Шекспир потопи повторно перото си в мастилницата и продължи да ниже стих след стих, строфа след строфа.
В съзнанието му изникваше зелената порта и предверието със зеления килим в зелената спалня. Чаршафите под балдахина – в кристално зелено, и есмералденозелените завеси, прикриващи спалнята.
Защото там, където двамата щяха да предадат доверието си, нито стражите, нито прислугата имаха право да стават свидетели.
Далила спусна ефирната си зелена нощничка да се развее покрай релефните покои на царя. Тази спалня, този дворец – всичко беше изпипано до съвършенство. За една истинска победа над непобедимия. Защото нито лък, нито меч, нито физическа сила можеха да преклонят несломимата мощ на Самсон.
С тези здрави ръце той я понесе върху кревата и я остави да изтегне ръце и да разтвори крака, и двамата потънаха в зелената мекота на царския любовен харем.
Далила беше прекарала дълги години в робство и странстване из безкрайните египетски дворци, затварящи красотата на младите израилтянки в подчинение.
Тя изкусно владееше занаята на прелъстителка и покоряваше ненаситилите глада си за женска плът египтяни. Река Ефрат беше плитка и в царските кораби беше уютно да се пътува от царство до царство и от стан до стан.
Но победата тази нощ щеше да обърне устоите на цялото израелско потомство и да ги преведе към епохата на очаквания Месия.
Силно отекваха стоновете на неговата любовница. Виковете ѝ на наслада достигаха чак до първия вражески стан на филистимците. Тя умееше да получава своето, докато Самсон се оказа нежен любовник. Той прошепваше романтични слова в ушите ѝ, които преминаваха покрай рубиненозелените ѝ обеци и я подлудяваха.
Много от филистимските пълководци бяха груби, свирепи, недодялани секс машини. Те не виждаха прелестите ѝ, не усещаха извивките по нежната ѝ кожа, просто грабеха лакомо като диви глигани. Но Самсон се оказа прелестен, с душа, пълна с романтика. Той я водеше плавно в екстазите и я потапяше нежно в планини от оргазми.
Ненаситно я желаеше още и още, и когато последният дъх на доволната женска душа на Далила се строполи върху чаршафите, премаляла от сладост и болка…
Той я пусна и небрежно преметна дългата си, пет лакътя плитка върху гърдите ѝ. Тя не вярваше. Не очакваше този подарък, който заплашително лягаше като мъжко достойнство – енергично, но вече предало се.
Далила се стрелна пъргаво и придърпа кинжала от ризницата му. Нямаше да го намушка, понеже вече знаеше силата и слабостта му. Тя придърпа удобно пред себе си цялата плитка и с нетърпеливо движение я отсече.
Плитката на Самсон се стовари на пода, сякаш беше мъртва змия – и се оказа нещо далеч по-смъртоносно за него. Олицетворяваше неговото безсмъртие и божествена сила. И краха на този толкова славен и непобедим воин на назореите.
А в предверието на зелената стая, като зелена отрова, чакаше копието на филистимеца, който щеше навеки да го поведе по зеления път на слепотата.